Milka

Днес съм вкъщи. Цял ден вкъщи. Докато другите треперят, защото момчетата отново са отворили прозорците в класната стая, аз стоя на топло. Но те май наистина учат, пък аз просто стоя на топло. Слушам музика и се чувствам свободна да напиша нещо, да прочета нещо, да повторя времето. Дежа ву напук.
Някакви цигани минават, вървят бавно и се оглеждат. Вероятно са огледали и къщата, и прозореца, а може и мен да са видели. Но се съмнявам. Покривите се белят и това е най-симпатичното нещо, което намирам отвъд моя свят.
Още не съм прочела цитатите за деня, мотивационните цитати, произволните цитати. Не съм видяла цитата на деня в АЙеМДиБи, нито пък кои звезди са родени днес. Хороскопа прочетох, но все още няма нищо в пощата. Нито в истинската, която не съществува, но, ако перифразирам, все още бели пликове за мен не са били прехвърляни през оградата тази година.

JOHN
I guess that's what happens in the end, you start thinking about the beginning.

Мхм, има нещо такова. И днес бил роден Никълъс Кейдж. Винаги съм знаела, че е козирог. Казват, че нямал лош филм. Може и да няма посредствени филми, но определено не е някаква класа. Има нещо средно в него.
Вече съм в дупка. Загубих низа на мислите, които препускаха, докато стоях на топло, пред една реотанова печка.
"Анатомията на Грей" не е "Доктор Хаус", но и не се опитва да бъде. Не й трябва да бъде. Като две различни страни на монета - както и да падне монетата, хората не я делят на две.
Ако знаете колко тъжни хора има. Аз си позволявам да оглеждам някои от тях, да рисувам продължението на съдбите им, след като се скрият зад някой ъгъл или в някоя мъгла. Въпреки че не разбирам нищо, си го позволявам. А не трябва.
Продавачката в училищната лафка - проста жена, на около 50 години, която винаги мило ми се усмихва. Не знае нито важните имена на боклучивите вафли, които половината училище яде през междучасията, нито пък какъв срам е, че има само един вид кроасани и те не се "7 Дейс".
Тръгва си с лилавото яке с пух, остаряло и голямо. Върви бавно и задъхано. Не знам при кого се прибира, нито за кого мисли, интересува ли я, че якето й не е хубаво, че тъпаците с току-що разцъфнало акне, ходят при нея, за да се "ебават".
Мисля, че не. Тя е обикновена, едра жена, която не знае важни думи, не знае нищо повече за Интернет, освен това, че там могат да ти се случат лоши неща, и че децата обичат вафли и банички.

Никълъс Кейдж е отслабнал. Прилича на скелет.

-Искаш ли да ти купя нещо.
-Не.
-Помисли си, сигурна ли си? Шоколад?
-Не, не искам нищо. :)

Аз много исках да ми вземе нещо, особено, ако е шоколад, и вътрешно усещах, че ще ми донесе шоколад.
15 минути по-късно се появи с една обикновена Милка, от която аз изядох около 2/3.
Вчера изядох 2/3 чист лимон, което никога не би ми се случило, днес ям 2/3 чиста, вредна захар.
Винаги съм знаела, че след като направя нещо, което не е трябвало да правя, се разбързвам, раздвижвам, започват да мигат светлинки, правя нещо.
Убедена съм, че освен вродената слабост и недостатъчно въображение, хората се впускат във вредните възможности, които животът предлага, само защото след това ще ги навести надеждата, че следващия път ще е по-добре.
Все пак ако нямаше мрак, никой нямаше да обича светлината, нали?
Но шоколад вече няма, нито пък гнусна вафла със смешно име. Има я само топлината на стаята, а песента е към края си.
Сега май е време да оставя всичко това, защото горивото за изкупление свърши.