Nutshell

Тихо!
Мина един месец, цял месец.
От какво е минал един месец?
От нищо.
Или пък от достатъчно много.
От минус двадесет и повече градуса и възможност за оправдание. Мина един месец от чашите дълго сутрешно кафе, които ме побъркваха. Мина месец от клетата ми дневна самота, в която не знам как оцелях. Мина един месец, че и повече.

Искаш да ми кажеш нещо? Хубаво, аз слушам. Слушам постоянно, слушам и попивам. Тежкото е, че никога не забравям.
Всички мечтаем и сме особено възвисени. Всеки е философ и започва, разбивайки клишета с детската си чистота и нов стил. Няма такова нещо. Все тая. Забравих отцепническите си идеи, но помня предпоставките за началото на Възраждането. Помня, помня, помня.
Помня рождените дни на хора, които едва ли някога ще познавам. Помня какво са казали други, още по-велики от тях. А помня и всички скапани мисли на онези, в които съм видяла нещо.
Помня как се казва чичото на прабабата на най-добрата приятелка на някого, с когото съм провела разговор, състоящ се от 2 думи. Събирам глупавата информация и си мисля, че това е важно.
Напред-назад, напред-назад. Бавно се полюшва лодката в езерото, създавайки концентрични окръжности. Аз стоя насред зеления рай на спокойствието и си мисля "Пи по ер по ер".
Спри се, изчислително същество. Дори не си добра.
Чоплих семки, ядох сладолед. Сладоледът беше ужасен, на около 5 месеца стоене във фризер. Семките са не по-малко боклук. Всъщност семките са скука.
Денят се завъртя така, защото не се наспах. Толкова спокойно щях да гледам Райън Рейнълдс и другите, чиито имена не знам, но вратата се отвори. Тъкмо бях изяла едно кисело мляко и се чудех на хората, които "правят интерпретации, разсъждават за края на света и ядат пица" и вратата се отвори за втори път. Райберът ме пази от прокажени и пратеници на Хадес, но всички от плът и кръв не са чували за думата "съобразителност".
Както и да не, не съм почитателка на имена и точни описания.
Само за '"Весела" пиша, но това е, 'щото тя е tough. Аха, точната дума. Тя прехапва устни и си пуска Feeder, тя усеща трепетите си от страх в тъмнината, стои там 20 минути и не отстъпва. Тя, на другия ден, е изгубила интерес към това да е друга и отново сама скача в тенджерата и започва да се бърка. И всичко заради едни 4 часа сън и 4 тона "не знам какво искам".


Скучна, стара, повторена история. Паякът в банята ми се струва по-забавен. И петното на новия килим. И препълненото кошче. И един син пуловер. Всичко около мен. Но най-важното е, че видиш ли светлина, подминал си табелата.


Тихо!