Никога не е късно да откриеш, че обичаш джаз. Аз го открих отдавна, в една нощ, в която бях заспала на Фокс Лайф и пускаха някакъв джаз оувър енд оувър ъген.
После се случи още няколко пъти, но последният път беше по време на "Полет над нощта", когато пак бях заспала. Противно на очакванията, аз харесвам джаза не само когато спя. И това е хубаво, и му се радвам. От час си губя времето на някакъв пиано джаз и ми се иска времето да не свършва или поне да не ме пришпорва.
Всъщност нищичко не разбирам и няма как да кажа нещо компетентно, колкото и да желая, но все пак това няма никакво значение в този свещен джаз момент.
Всичко, различно от двата урока, които ТРЯБВА да седна и да науча, ми изглежда издигнато в прекрасен пиедестал. И всичко, което би могло да бъде свършено, ми изглежда по-приятно от тази извънредно скучна материя.
Но, whatever, имам джаз и толкова много минути, в които да мога да бъда колкото си искам.
Ще се боря с Януари и своите пословични слабости, докато не си намеря нови, по-достойни, по-интригуващи и по-добри.
А дотогава мога да поствам по тридесет и пет пъти на ден, защото акомпаниментът просто ме оставя без какъвто и да е избор.
No comments:
Post a Comment