Хората.

Прехапвам устни и започвам. Дейвид Линч е извратен.


/http://dead-mime.deviantart.com/

Стоя и гледам. Черно-бял. Черно-бял. Черно-бял.
В стаята става тъмно, пада мрак, тя също става черно-бяла.
Антъни Хопкинс, Джон Хърт..
Прекрасна музика, началото те грабва. Настаняваш се и очакваш шедьовъра на Линч. Очакваш порой от сълзи и трогателни сцени.
А всъщност просто тръпнеш от ужас, за да видиш лицето.
Аз го бях виждала и преди това. Но очаквах.
Много, много харесах началото, много харесах почти ужасяващите моменти, в които може нещо отвратително да се появи. Много добър подход, много добра режисура. И черно-бялото така се вписваше. Много харесах тези flashing moments, които скицират как всичко наистина е започнало. В страха обичам мистерията и възможностите да се плашиш още повече чрез догадки.
Но този филм не е страшен, това не е целта му. Не трябва да плаши. Трябва да разчувства, да докосне, да трогне, да изуми, да съкруши. Да промени чрез идея.
Определено имаше толкова контрасти в характерите, толкова аспекти, към които да се насочиш. Но като цяло всички бяха еднакви - еднакво животни, еднакво хора.
Има къде да зажумиш от ужас, да те боли за него, да се отвратиш, да мразиш антигероите, да ги проклинаш, да повтаряш "Боже". О, има такива сцени, които ме плашат повече от майката в "Психо"!
Но накрая не се оказаха те най-важното.
Аз се озовах за втори път лице в лице с въпрос, задаван и преди.
И ето какво разбрах.
Няма добри хора. Има само егоизъм и суета. Състраданието също е егоизъм. А ако премине в любов - то това е страх да не те захвърлят, ако се озовеш от другата страна.
Този филм не показва как сме равни и еднакви, дори много по-малки от други. Филмът е подчертано садистичен и за мен не издига човешката доброта в култ. Поне аз не разбирам как може да останеш задоволен, след като хората ти подават ръка единствено, за да докажат на себе си, че са хора?
И как някой може да търси толкова подкрепа и да им повярва?
Може би може. Може би любовта е подкрепа.
Възхитихте се на Антъни Хопкинс, нали? Защото и вие бихте направили същото. Защото сте хора. И не ми казвайте, че и "другите" също са хора. Защото все пак точно ВИЕ ще бъдете така добри да подадете ръка на "нещото", паднало в калта.
Затова плачем, докато гледаме, и сме щастливи, че чувстваме. Че разбираме съдбата на различните от нас.
Не е нужно да си учил биология, за да го разбереш. Силните оцеляват. Без значение колко голям е черепът ти, ако покажеш, че вътре виреят страх и жажда за спасение и обич, някой просто те избира за свое изкупление. И си мисли, че е добър.
Силните оцеляват. Но наистина не знам кои са те.
Боже.