Ято пеперуди

Преди да заспя очаквам истината да ме залее като кофа студена вода. Чакам я, а тя не идва. Разбира се, защото свикнах. Започна да се явява много по-често в моментите, когато съм будна, когато пейзажите не се сменят достатъчно бързо и когато все пак времето минава.
Времето минава, да.
"Но не чак толкова."
Ако има бърз и сигурен начин да загубиш усещането си за пъстрота, да започнеш да намираш обяснения на всяка изневиделица появила се идея, да откриваш корените на таланта и да разбираш поривите за изкуството, то това е нагласянето към една среднодобра истина.
Тя няма как да не съществува, защото съм виждала прекалено много хора да влачат тежките й вериги на уморените си глезени. Те дори не търкалят камък по склона, просто си вървят кротко, разбиращи, че това е всичко.
Няма залъгвания, няма заблуди, няма кошмари, които да им разкриват в какви мрежи сами са се оплели. Които да ги будят, плувнали в студена пот и осъзнали около каква огромна грешка обикалят в кръг.
Няма нищо подоно, защото по пътя на действителността човек не може да върви, ако не е натрупал достатъчно среднодобри факти за живота, смъртта и още нещо, ако има такова.
Колкото и да си добър в нещо, на света има още поне хиляда човека, които са по-добри от теб. Факт? Колкото и вероятно да ти изглежда да постигнеш някоя своя огромна, вълшебна мечта, тя никога няма да се изпълни по абсолютно същия начин, по който искаш. Колкото и възможно да изглежда да можеш и знаеш всичко, просто няма как.
Средните възможности са много, а средните хора - още повече. Средните убеждения се насаждат в средните ни подсъзнания и ние по най-средния начин ги предаваме в средната, заобикаляща ни среда, а някой ден и на средните ни деца. Защото няма смисъл да се стремим към нещо отвъд средата.
Работата е средство за прехрана, а не удоволствие. Удоволствието, колкото и голямо да е, или ни омръзва, или се изчерпва, или никога не е било такова. А може и да е недостатъчно, което ни прави алчни и отново попадаме в кръговрата на недостатъчността.
Съвсем ясно чух думите "Не си мисли, че ще направиш нещо велико! Въобще не си въобразявай!"
Бяха отговор на моите увъртания, с които исках просто и ясно да кажа: Но аз все още искам да променя света някак. И да съм много щастлива.
Мхм. Звучи прекалено смешно и когато се сблъскаш с някаква минамална частица от истинските нещастия на хората, които не вярват в нищо освен средното, става още, още по-смешно. Как можеш да промениш на света? И какво велико може да се направи? А кой гарантира, че то прави хората щастливи?
Моментите, в които поглеждам с яснота в далечината и виждам един светъл хоризонт, без браздите на истината, драстично намаляха. С всяко ново начинание рецитирам наум всички правила, които съм гравирала върху амбициите си благодарение на грешките. Веднъж прогледнала, се чувствам неспособна да ослепея за нелепите реалности отново. Връщане назад? Не знам. Невежеството е блаженство. Толкова хубаво е да не знаеш колко много капани са скрити в тревата.
И тук има някаква средна истина. Боя се, че съм я скрила и ме е страх да си призная. Тази вечер, преди да заспя се оставям на себе си. Знам, че имам какво да си споделя. Затварям очи и те слушам, Весела.