Криви

Докато гонех болката в слепоочията чрез неуместно зяпане в монитора, разбрах, че има много, много, ама адски много неща, в които може да се потопиш. Стига веднъж да се престрашиш от студената вода, след това е не само лесно, но и приятно. Да, отнема няколко секунди, в които да събереш кураж, но тази цена не може да бъде наречена висока.
И докато времето не стига, а всичко е толкова очакващо и толкова наближаващо, може просто да се потопиш в една от всички тези обсесии, за да разбереш, че тик-такането се забавя, ако се научиш плуваш.

Хайде всички в джаза.
Ето какво искам.
Искам да е лято. Искам да е лято, лятна нощ. Денят ми да е бил пъноценен и да гледам в пълна тъмнина към лятното небе. Да се чувствам добре.
Ето какво искам 2.
Искам да е лято, да е минал един пълноценен ден, да не съм хапвала нищо и да съм изпила голяма чаша нес без захар. Да решавам задачи цяла нощ и да си легна в 7.
Ето какво искам 3.
Искам да е все така януари, но да са отминали всички дни, в които си струва да учиш. Петък или събота вечер, в която да слушам джаз на приятна светлина и да решавам задачи.
Странното е, че от всичко, което правя напоследък, най-щастлива ме прави решаването на задачи.

Много обичам мама.
И колко рядко си го казвам ей така. Хубаво е да обичаш.
Но обичта ми към всички останали лежи на дъното на един много дълбок /или прекалено плитък/ океан. Понякога се сещам за нея, поглеждам през трептящата водна повърхност и виждам, че е все още там. Въпреки това знам, че не трябва да постъпвам така. Не мога да пазя нещо толкова ценно като антиквар. Трябва да се възкреси, поднови, запали отново.
Но дълбините все още ме плашат, стоя на повърхността и просто решавам задачи.